Подходът „Монтесори“ е кръстен на своята създателка Мария Монтесори. Тя успява за две години да научи умствено изостанали деца да четат и пишат толкова добре, колкото своите здрави връстници. Монтесори започва да си задава въпроса „Какво е сбъркано при отглеждането на напълно здравите деца, че те не могат да развият своя потенциал?“
След няколко години Монтесори отваря своята първа детска градина и доразвива методиката си на преподаване. Целта ѝ е да се стимулират интелектуалното, физическото и социалното развитие на детето чрез дейно откривателство, избор и самостоятелно учене.
На детето се дава свобода да избере с какво, къде, колко дълго и с кого да „играе“. Негово задължение е да подреди след себе си.
„Играчките“ или учебните материали трябва да обслужват две основни цели. Първо, да развиват сетивата и възприятията на децата за звук, мирис пространство, форми, цветове, текстура. Второ, да помогнат на децата да разберат някои основни идеи от различните научни сфери или да ги подготвят за живота на възрастните.
Ето защо едни от най-типичните Монтесори дейности са свързани с готвене (преливане от съд в съд, месене), подреждане (на масата, на играчките и на дрехите), градинарство (поливане, засаждане, бране). В общи линии, неща на които родителите в България учат и без да са запознати с тази методика.
В подхода на Монтесори е отделено и специално внимание на упражненията за артикулация. Децата се тренират, като повтарят отделни звуци, срички и думи. („фа“, „та“, „ра“, „стела“, „зи“).
Бомбардирането със стимули…не стимулира
Отличителна черта на „учебните материали“ на Монтесори е, че представят изолирано една-единствена концепция, върху която детето да се съсредоточи. Например предмети с еднаква форма и цвят, които се различават само по своя размер (кула с кубчета, но може да ползвате и комплекти тенджери, черпаци, мерителни лъжици, кутии и др.) или пък само по своя звук (музикални цилиндри, които детето групира по двойки, но може да си направите сами или да ползвате звънчета и др.) Целта на този тип материали е да се даде възможност на детето да определи и прикачи име към стимулите, с които ще се среща ежедневно. Също да се подготви за надграждане на своите знания и умения. Чертичките в пясъка стават букви. Гладката и грапавата хартия се превръщат във вода и суша върху изработената от детето географска карта.
Друга отличителна черта на учебните материали на Монтесори е, че позволяват на децата да бъдат дейни, а не просто наблюдатели, да разместват различни елементи. Освен това, те са така замислени, че ако има грешка, тя да бъде очевидна за детето и то да може да я поправи само или поне с минимална намеса от страна на възпитателя.
Според Монтесори ролята на възпитателя е да направлява, да подпомага детето при неговия досег със средата. Когато предава някакъв урок, трябва да се старае да се изразява възможно най-просто, кратко и да бъде обективен. Например, когато за пръв път учим дете да различава квадрат от триъгълник, просто ги назоваваме и караме детето да опипа с пръстче очертанието на фигурата. Не го караме да брои страните, да ги сравнява по размер и не му обясняваме, че има прави ъгли. Тези знания се надграждат постепенно. Когато учим дете на цветовете, не го караме да познае какво държим в ръката си; не го питаме дали е забелязало, че небето е в различен цвят от стената вкъщи. Просто му показваме два предмета, които се различават само по цвят, например син и червен, и после молим детето да ни подаде червения. Ако сбърка, не го поправяме. Усмихваме и се залавяме с нещо друго, а след време пак обясняваме за цветовете.
Монтесори забелязва, че децата са способни да останат съсредоточени за по-дълъг период от време, когато се занимават с дейности, които спонтанно са предизвикали техния интерес. Тя вярва, че трупането на знания е награда само по себе си за детето. Според нея няма нужда от допълнителни поощрения, нито от наказания за грешките.
Повече за методиката на Монтесори може да прочетете в нейните книги.
Ако този текст Ви е допаднал, последвайте страницата ни във Facebook.
Вашият коментар